Най-известната и най-старата европейска специя – горчица – се появява в началото на XII – XIV век в югоизточната част на Франция. Точно там, в един от манастирите, е изобретена технологията е превръщането на изсушени горчичных семена в силен и гъст сос.

Първата горчица, които се появиха в Дижон, не беше подобен на това, което се продава днес в буркани и тюбиках в руските супермаркети. Това е черно-сива зернистая вещество с проститутка кисел мирис и остър, но не и парене, вкуса. Факт е, че първата горчицата подготвени не от белите и от черните горчичных семена, които не съдържат максимална концентрация жгучих вещества. Позната ни е светъл горчица е измислена, колкото и да е странно – в Англия: освен сол и оцет там включваше много захар (а понякога – размразяване меласа), а съвременната американска горчица, стана достоен продолжателем традиция подслаждане, и изобщо прилича на сладко и кисело, почти не пикантен сос.

Това, което наричаме "зло" или "руски" горчица - готварскиофициално наричан "горчица сарептской". Това е най-остра и пареща вид подправки, които се използват само в Русия, Украйна и отчасти в Полша. Толкова остър вкус се дължи на факта, че руска горчица почти не се добавя захар, а за смилане на зърна се използва специална технология за запазване на летливи вещества.

Между другото, знаеш ли, че по време на епохата на Великите Географски открития и горчица малко не беше принуден да напусне ориенталски и африкански подправки? На фона старата европейска специя някак померкла, и ме спаси го само невиданное за една и порите "маркетинг" решение: монаси са дошли с опаковка своя горчица не в обичайно глинени саксии, а в елегантни порцеланови буркани с капачки, които много ми хареса на тогавашните домакини. Именно тези буркани и се спасиха горчица от забытья...

Днес много руснаци знаят рецепта горчица и да се подготвят дома си – просто се разтваря горчица на прах с топла вода с оцет, сол, масло или други компоненти. В южната част На Русия е прието да се размножават горчица на прах саламура от кисели или мариновани краставички. Обаче сос, получен в резултат на, има отделно име – гардал.

А тук, в Италия, като горчицата се добавя... парчета от сладки плодове. Получената fruity горчица се използва като сос за паста или месо, особено към варени говеждо месо.

Полезна ли горчица? За хора, не страдащи от тежки заболявания на стомашно-чревния тракт, а също и алергии – да. Горчица, приготвена по традиционна технология – това е просто с добавяне на язвителен и подсолена топла вода – това е чудесно антимикробното средство, което също така е в състояние блокиране на много токсини. Освен това, в прясно горчица съдържат летливи и при унищожаването "на подлете" вируси (включително и грип). А някои биоактивные вещества, включени в пикантни пресни горчица, улесняват усваивание месо и други сложни продукти.

Освен това, горчица помага да отслабнете. Тя ускорява обмяната на веществата и в малки количества помага да се отървете от подуване. А синапено масло, което влиза в състава на горчица – това е мощен антиоксидант, който ви помага да забавим процесите на стареене.

Въпреки това, горчица не може да се злоупотребява. Максимална дневна доза – 15 грама, или една супена лъжица.

Пищеблог с Юлия Гончарова

Обратно към началната