В наши дни психолози говорят вече за това серезном заболяване, като метрофобия или страхът от метрото. Той се е появил не е случайно. Метрото само по себе си е достатъчно специфичен вид транспорт. Човек се спуска под земята - това вече е причина за стрес. След това, когато колата започва да се движи с характерните звуци, приглушена светлина, с резки и спирки - за много хора това е вече повод да звъни. Дори много готини хора в период на пътуване остра тревожност. Гледайте следващия път за себе си: ето, когато седна в метрото - тогава ще мисля за околните хора? Всички мисли обикновено са негативни, с осужденимем. Това е един вид защитна реакция срещу екстремни пътувания в метрото.
И изведнъж, на фона на тези тревоги в метрото наистина се случва нещо страшно. Сега вече вагони изглеждат страшно железнами клетки, в котрых умират хора... се Развива метрофобия. Въпреки това, с нея може и трябва да се борят, защото метрото е много удобно и на моменти е незаменим вид транспорт. Откъде да започнем?
Преди всичко от осъзнаването на факта, че метрото е полезен вид транспорт, създаден за ваше удобство. Освен това, първоначално метрополитън правили като приют, т.е. това не е зло подземно помещение, а място, където да се скриеш! А как терор? На терористите и стои точно тази задача - да се разклаща обществото. Лиши от спокойствие и почвата под краката си. Но не забравяйте - опасност може да бъде навсякъде: такъв е животът. Също толкова вероятно да попаднат в злополука, ако се вози с кола, или дори да си спомняме за тухла, която може да падне на главата. Затова се качиш на метрото, след трерактов, впомните поговорка за това, че снаряд два пъти в една фуния не пада. Чували ли сте някога за това, което са извършени на едно и също място, в една и съща станция, по един и същи начин? Не...
Така че опитайте се да мисли обективно. Разхождате в метрото и вас преодолява паника? Обърнете внимание на хората, които работят там. Дежурен по эскалатору, кассиршу, продающую билети, полицай, осматривающего хора. Всички те всеки ден слизат в метрото и да работят там само, за да може удобно да стигнат до работа. Опитайте се да ги разгледа чертите на лицето и някакви характеристики. Така вие ще почувствате, че не сте сами.
След това обърнете внимание на пътниците, които пътуват с вас. Какви са те, какво са облечени, как се държат. Ако изведнъж накатила паника, затворете очи и си представете природа, зелена трева или любим човек. И паника на време да отстъпи. С течение на времето, ако трябва всеки ден ще започнете да се вози в метрото, страхове постепенно притупятся. Не забравяйте, животът е пълен с опасности по дефиниция, но се страхува от вълци в гората не ходи. Всеки има своя собствена съдба и никой не може да се предскаже, че ни предназначена.
Да поиска от специалист-психолог.
Психология
Обратно към началната