Може да прости – това е една от най-добрите черти на човешката природа. Способността да се помни нанесените обиди и не държи злото не просто облагородява нас, тя ни осигурява душевно здраве, спасява от депресии и неврози. Но тя не се дава от раждането, тя трябва да се култивира в себе си. И как трудно понякога е да го направя!

Експерти казват, че много от нашите психологически проблеми се коренят в действия, за които ние така и не успяхме прости. Обикновено близките си. Особено силни обиди са детски - по отношение на родителите. Преобладаващата част от пациентите, които кандидатстват за психотерапевтам за помощ, страдат от това, че някога баща с майка ми така и не са ги прости. Освен това, тези детски яд не се разбира, в края на краищата, всичко се случи толкова отдавна! А, между това, затаенные чувства на недоволство, особено коварни. Те потъват дълбоко в себе си и в продължение на години разяждат нейната горчиви спомени.

Да се научим да прощаваме трудно

Според психолози, прошка доста сложни механизми. За да се простичовек трябва пределно ясно, че той прави. Ако, например, той казва: "прости", но впоследствие все още се усеща неприятна утайка в банята, - значи, все още не е простил. Издал е самозалъгване.

Не трябва да се бърка прошка с примирением. Прошката – това е преди всичко вътрешна работа над себе си, преосмисляне на ситуацията, желанието да се освободи от яд. Тук не е важно място и обстоятелство. Не е задължително да се прости на вас или на някой е присъствал да е наблизо и чул как се прощаете. Важното тук – само вие, вашата воля. Но в ситуация на помирение задължително участват две страни: примирието в едностранно, не се случи.

Защо не мога да простя?

Това е един вид защитен механизъм на психиката. Да прости на насилника, трябва да се припомни тежката ситуация и да си. Избягване на трогателните спомени, ние се опитваме да не мислим за тях, крият ги в покрайнините на паметта. Но ям – все още не се отървете. Така че понякога тежък товар дава да се знае за себе си – под формата на нервни смущения или заболявания като резки промени в налягането или проблеми със сърцето.

Да прости депозирани се обиждай, трябва първо да влезете в ролята на човек, който се съблазнят – да се види ситуацията очите му и да разбере, че може тогава да се чувстват той. Опитайте се да кажа от негово име за това, как се е случило всичко това. Може би тогава неговият това вече не изглежда обидни.

Но ако да простим не се получавабъдете честни. Признай си, че не можете да докато преодолее дълбоко чувство на горчивина и прости сега не може – за това трябва време.

Бъде в състояние да прости

Човешкото "аз" е много уязвимо: повечето от нас хляб няма да корми, дай страдат от чувство за вина. Така че в ситуации прошка не трябва да се изискват извинения.Необходимостта да се извинявам утежнява осъзнаване на тежестта на нарушението и често, вместо разкаяние предизвиква само агресия. Този, пред когото ще се сбъднат, автоматично се превръща в обвинителите, към който "обвиняемия" не може да бъде никаква симпатия. Освен тази роля на обвинителите често провокира подходящо поведение под формата на укор, искове, назидательного тон. Тогава, в отговор, вместо извинение мухата нови обвинения в неразбиране и бездушности. В резултат на различията на двете страни могат да се окажат непреодолими.

Вземете за правило да не говори лошо за своя обидчике. Дори психически. Всяко мръсна дума провокира психиката на създаване на защитни реакции, а това е само допълнителен товар.

Ако с вас търсят общуване, не избягвайте го. Ако бъдат унищожени от проблема, ще бъде невъзможно да се реши и да се научим да прощаваме вие едва ли ще можете да.

Техен обидчику трябва да се опитват да оказват адекватна помощ и да се говори комплименти, ако те заслуженото. Не от съжаление или от великодушие – просто защото хората трябва да си помагат един на друг. Способността да се прощава изисква много работа над себе си, много търпение и постоянство. Но преодоляване на негодувание е необходимо, преди всичко, вие сами за себе си, защото тя помага за възстановяване на мира и хармонията в собствения си "аз" и в отношенията с другите хора.

Психология

Обратно към началната