В кабината на лекаря гласно, за което говорят в коридора. Особено, ако разговорът върви към повишени тонове. Чува все един възмутен възклицания, чуват викове: "А защо това е без опашка? "Е - "Да, аз за миг..." - "Тук всичко е за миг! ". Понякога е много забавен. Когато се омъжих и променя името, имам под вратата месец имаше две опашки – една до Ruban, а другата към Богдашевской. Тези две линии се отчаяно между тях да се притеснявате и описа как изглежда д-р, за което са дошли. Аз лошо узнавала себе си в описания, и това също е много информационните технологии и съобщенията...

Тази история е много типично. Всъщност, именно своята типичностью тя ме плаши. Понеделник, втора смяна, пълен с коридор. В понеделник винаги много първични пациенти. В нашата страна е прието да започне живота си от понеделник, така че екскурзия до онкогинекологу пациентка с подозрение към рак половите органи планират точно в понеделник. Дълъг тежък прием. Това винаги е много трудно – да унищожи илюзията. Всички се надяват, че "това" - не рак"това е" - недоразумение, чиято някакъв досаден бъг. Понеделник – винаги е сълзи, кусающие устните роднини и вечния въпрос "Какво да правя?" и "Кой е виновен? ". Пиша на картата, в кабинета на тишината, защото пациентката изпълнява командата "седнете тихонечко, аз ще оформи историята на". Волю-неволю, през затворени врати разбива някакъв шум от коридора с визгливыми женски интонациями. - Общ смисъл се свежда шума до возмущению, че всичко е много голяма, прием на много бавен, без опашка никой не привежда и всичко това – безобразие. По-нататък започва фарс. Визгливый женски глас изпод вратата ми започва да звъни в регистратуру и предизвика ме в къщата. Регистратура се опитва да се преборите с, но това е същия случай, когато е по-лесно да се даде, отколкото да се обясни, защо даде никакъв начин не могат. Тетеньки " вземе соломоново решение – а заедно сменят пациентката на телефона в моя кабинет. Диалог век – стоя с телефонна шнорхел в кабинета (защо нещо по вътрешния телефон невъзможно да се говори седнал кабел кратко), а клиентката си струва да имам под вратата и говори с мен по мобилния. Може би е по-правилно я покани в кабинет и да обсъдим всички въпроси при по-малко количество слушатели. Толкова информирани са всички – и ред, и пациентката в кабинета, но някакъв чертик, подталкивал ме под ръка и съм принуден да продължи това шоу.

Проблемът при жените е стара, колкото света. Майка ми поставиха диагноза "ракът на шийката на матката", но се лекува, тя никъде няма да отиде (и изобщо никъде не беше там), и сега е много необходимо, за да онколог погледна я в дома си и назначи лечение. А защо не сте я довели в клиниката? А тя никъде не искат да ходят – през цялото време си почива у дома.

Да, проблемът е стара, колкото света. Възрастна жена с онкозаболеванием е у дома и нищо не иска. Особено не иска да седи на опашката под кабинета. Грижовна дъщеря води на лекар в дом. В рамките на задължителното здравно осигуряване, т.е. по полицата, безплатно. Защо в тази съвсем рутинна ситуация ме толкова силно, че нещо бърка? Може би нещо точно в начина на решаване на проблемите? Трудно е, да, има – това е невъзможно, да талончик среща с онкогинекологу в 5 часа вечерта. За талончиком трябва да пристигнат не по-късно от 7 ч.. Желаещи много, талончиков малко. Да, дори и в понеделник, когато всичко започва "нов живот". "Не дадоха талончик, но предложиха да отнеме страна и "попроситься" - онколози никога не се отказва, онколози знаят как "това" е. Грижовна дъщеря си с изумление открива, че опашката е голяма, прием бавно, без опашка никой не привежда – отвратително! Но не на онази нападнат! Тя-тогава си права знае! Затова тя се обажда в регистратуру направо от коридора, пред цялата дълга опашка. Какво и на кого тя искаше да докажеш? Че всичко около "същества треперене", а той "има право"? А може би си просто не пука мнението на околните – тя се нуждае от е лекар, и тя правеше всичко, за да на този лекар да се получи? В края на краищата, когато страдат близки, да правим всичко, което пожелаете – убие, украдешь...

Онколози не успеят. Във всеки случай, аз не умея да откаже онкобольным. Ако на много от тях е отказано живот, е невъзможно да ги откаже, поне в софия на помощ, поне в опит поне състрадание. Нашата местната здравна система е жестока и лицемерна. Изглежда, като има преференциални лекарства, но това са или не тези, които трябва, или не им се сдобият с, а най-често – не изчака. Като как може да се лекува в същата болница, където ти искаш, но ще се окаже само по мястото на постоянно пребиваване. По-сложна ситуация (и какво толкова да скрие, колкото по-бедни на пациента), толкова повече скача той ще. Ако пациентът е потвърдено онкодиагноз, хоспитализация е възможно само в онкоучреждение. Обикновена болница ще "отбрыкиваться" с всички сили, първа ще анальгин с димедролом, като максимално. Ако случаят е стартирала и лечение спецметодами вече не е показано, хоспитализация е възможно само в хоспис. В много региони на нашата велика и могъща държава на хоспис услуги не съществува в природата. Имаме съвсем наблизо има много добър хоспис, но той москва. Ако роднини побегают в йерархията на управлението, може да се получи "пинк талончик" и да постави пациента. Ако пациентът ще оцелее до деня на хоспитализация.

Отивам да гледам пациентката с рак на шийката на матката в половина на девети вечерта. Много ме боли глава, много искам да има. Ме карат кола грижовна дъщеря и грижовен син. Не е нещо, което би това беше тяхната инициатива, аз просто обясни, че е пеша, аз няма да отида, дори ако това е в съседния квартал (Химки, по принцип, градът е малък), а болничната кола могат да се насладят и само утре сутринта.

Отидете в малката плоски. Аз дори не знаех, че на света има такива малки апартамента. Микроскопичен баня с тоалетна и малка комнатка. Легло, гардероб, телевизор – всичко. Изглежда, кухня не е бил там – на входната врата, баня с тоалетна, стая. Въпреки, че аз може и нещо да не забележите. На леглото лежи жена, принудително положение на своята страна, на външен не реагира, не се обръща, не здоровается. "Принудително положение" - това е позицията, в която е принуден да бъде болен. Това е единственото състояние, което той може да приеме. Това е единственото положение, в което по-малко болка. Или просто нямате сили, за да се обърне. Или може да се движи страшно, защото най-малкото движение, дори и дишането, води до такива огнени светкавици болка, че е по-добре, дори и не се опита да се движи, да диша чрез пъти. Говори тя, по принцип, може, но не иска. И не е много наясно, че аз от нея искам. На нощното шкафче – опаковка аналгин.

Четене на отчети – с кървене отидох в таза клон), където за пръв път е диагноза. Биопсия на шийката на матката – неороговевающий рак. Изписан, изпратени в онкологичен център. В онкодиспансере не са взели по – късно. Пуснат на рак, нисък хемоглобин. Изпратили под моето наблюдение. Никъде няма да отиде, два месеца е у дома, пие анальгин.

Проблемът, стара като света. Трябва правилно да се организират аналгезия, диета и грижа. С една дума, всичко това, което се нарича палиативни терапия. Ако човек напусне този свят, той има право да направи това достойно, не се страхуват за пореден път си или се движа. Нашата местната здравна система е жестока и лицемерна. Ако пациентът не подлежи на лечение спецметодами, от него са отдръпват не само в орегон. Аз трябва да се предам на пациентката личен терапевт, сопроводив да бъдат изписани и препоръките. Препоръките трябва да е максимално подробно, защото всичко, което не пише, никой не се досети да направи. През следващия час аз подробно-преподробно им разказвам, как ще живеем по-нататък. Казвам, че обезболивающая терапия трябва да бъде комбинирана, се вземат предвид различни механизми на поява на болка, се провежда строго границите. Оставям план на 24 часа, с посочване на "какво, по колко и къде". Разказвам за това, какво и как да има, като контролира работата на червата, какво да правя с кровянистыми секрети. Как и защо изследвани. Където и когато да дойде на официалната бъдат изписани. Обяснявам, че след като ние наладим правилното аналгезия, ще стане много по-лесно. И ще бъде възможно не само да се завърти, ще бъде възможно да се изправи и дори да яде! Ще ядете – ще бъде сила...

"Не, не, чакай, - казва грижовна дъщеря. - А вие какво, в болницата не я сложи? "

Аз подробно разказвам за това, че в нашия регион няма нито един хоспис. По-скоро, хоспис има, но той москва. Да там постави пациентката, нуждающуюся в палиативни грижи, трябва да отидете там и там, да донесе нещо и не знам какво, и така нататък, виж по-горе. А докато вие, грижовна дъщеря, ще тичат от една болница в друга, и да подпише хиляда различни статии, на вашата майка трябва спешно да се организира правилната грижа и аналгезия. Защото тя не си спомня, когато тя за последен път се яде. И да не си спомнят, когато тя беше на стол. Защото я боли много да живеят. Защото тя е толкова оглушена тази болка, че почти не се възприема околната действителност.

- Така че, в болницата не го сложиш? А кой е той всичко ще направи?!

- Вие. Вие всички го правите.

- Интересно. Така че, аз съм тук по цял ден да седя трябва? Аз, между другото, мъжът е!

- Добре, че съпругът има. Значи, мъжът да може да ви помогне. Все още може да се наеме сиделку. И медицинска сестра.

- Уау, сиделку! Това е колко пари трябва да се плащат! Не, аз не разбирам, защо не можете да я взема в болницата? А кой ще ми семейство да се справят, ако аз ще бъда тук се мотае наоколо. А ваксини в 6 сутринта и 12 на нощ... какво Е, ми още спи човек?!

- Това е вашата майка, така че като нещо, решете по какъв начин ще организирате грижи. А за документи елате вдругиден, аз все оформлю и ще се опита да го постави в хоспис. В същото време докладването ми, как се справяте. Водете си запис, питайте майка си непременно да се оцени интензивността на болката по скалата на...

- А в хоспис безплатно ще ги вземе? А колко ми се седи? Ден, два, три...?

- Е, това вече няма значение за мен."

На следващия ден, тя вече седеше в кабинета на ръководител и каза, че нечестивите онколог отказа да даде болен от рак майка посока в стационар. "Оксана Валерьевна, а вие се обадете закуска.на кабинета и я питам, тя е за вас толкова добре се отнася, тя ще вземе жена в продължение на една седмица-на друга", - ми предложи да ми пряк ръководител. Аз не се обадих.

На мен ми е трудно да се обясни, защо аз все още си спомням тази пациентката. Аз не си спомням фамилията, не мога да си спомня как изглеждаше "грижовна" дъщеря. Спомням си само очи, пълни с болка, без да мисли за нищо не просившие, нито че не жалующиеся. Тя не чакаше помощ. Тя не се надяваше на помощ. Тя просто се опита да не се движи и не се вдишва твърде дълбоко.

Защо съм толкова ядосан на заботливую дъщеря? Тя просто искаше да прикачите майка ми в болницата. Тя вярвала, че в болницата майка ми ще е добре, там майка ми ще ви помогнат. Защо не съм търсила по-рано? Защо не се научи как при майка ми нещата, които е казал в онкодиспансере? Защо не се втурнаха да търсят лекари или лечители, или поне някой, който може да помогне? Как може тя да я остави там една в ръцете с опаковка аналгин? Не може да се прецени. Ние не знаем нищо. Ние не знаем за това, как са живели, как се общува, за да се говори, поради което ссорились. Ние не знаем, защо се грижи за собственото си семейство за тази грижовна дъщеря, е много по-важно и по-интересно, отколкото да се грижи за една умираща майка. Ние не знаем с какви финансови средства разполага това семейство, може би те наистина не могат да си купят нищо по-скъпо аналгин.

Работя много. Аз често си мисля, че не съм много добра майка. Аз често не не надникнем в дневник, плитка красива коса или да си приготвите нещо вкусно. Аз много се страхувам, че дъщеря ми ще нарасне, и също ще се откажат от мен, за да умре в малка кучешка колиба.

Блог на гинеколог

Обратно към началната